кла̀ница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. кла̀ници, ж.
1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици.
2. Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък. Градската кланица. Чикагските кланици.
2. Прен. Масово клане или убиване (при война, революция и др.).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- кланеца
- кланецъ
- кланицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кла-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | кла-ни-ца-та | |
| мн.ч. | кла-ни-ци | |
| членувано | кла-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |