кламер

Речник на българския език

кла̀мер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кла̀мери, (два) кла̀мера, м. Телче, извито по специален начин, за захващане на няколко листа заедно. Слагам кламер.

Грешни изписвания (1)

  • кламир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-мер
непълен член кла-ме-ра
пълен член кла-ме-рът
мн.ч. кла-ме-ри
членувано кла-ме-ри-те
бройна форма кла-ме-ра
звателна форма