клакьо̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. клакьо̀ри, м.
1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много шумни.
2. Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. Клакьори на властта.
1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много шумни.
2. Прен. Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява. Клакьори на властта.
Грешни изписвания (1)
- клъкьор
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кла-кьор | |
|---|---|---|
| непълен член | кла-кьо-ра | |
| пълен член | кла-кьо-рът | |
| мн.ч. | кла-кьо-ри | |
| членувано | кла-кьо-ри-те | |
| бройна форма | кла-кьо-ра | |
| звателна форма | — | |