кладенче

Речник на българския език

кла̀денче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кла̀денчета, ср.
1. Малък кладенец.
2. Дупка в брашното при замесване на тесто, в която се слагат вода, яйца и др. Правя кладенче в брашното.

Грешни изписвания (3)

  • кладенчи
  • кладинче
  • кладинчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-ден-че
членувано кла-ден-че-то
мн.ч. кла-ден-че-та
членувано кла-ден-че-та-та