клавикула

Речник на българския език

клавику̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Дълга, тънка, извита под формата на буквата S кост, разположена почти хоринзотално. Медиалният й край се съчленява с гръдната кост, а латералният с лопатката.

Грешни изписвания (7)

  • клавекула
  • клавекулъ
  • клавикулъ
  • клъвекула
  • клъвекулъ
  • клъвикула
  • клъвикулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-ви-ку-ла
членувано кла-ви-ку-ла-та
мн.ч. кла-ви-ку-ли
членувано кла-ви-ку-ли-те
звателна форма