клавиатура

Речник на българския език

клавиату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Системата от клавиши на клавишен музикален инструмент. Прокара пръсти по клавиатурата.
2. Системата от клавиши или копчета на пишеща машина, компютър и др.

Грешни изписвания (15)

  • клавеатура
  • клавеатуръ
  • клавеътура
  • клавеътуръ
  • клавиатуръ
  • клавиътура
  • клавиътуръ
  • клъвеатура
  • клъвеатуръ
  • клъвеътура
  • клъвеътуръ
  • клъвиатура
  • клъвиатуръ
  • клъвиътура
  • клъвиътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кла-ви-а-ту-ра
членувано кла-ви-а-ту-ра-та
мн.ч. кла-ви-а-ту-ри
членувано кла-ви-а-ту-ри-те
звателна форма