кичене

Речник на българския език

кичене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-че-не
членувано ки-че-не-то
мн.ч. ки-че-ния
членувано ки-че-ни-я-та