кифла

Речник на българския език

кѝфла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кѝфли, ж. Тестено изделие за закуска с форма на полумесец, направено от специално тесто, обикн. с плънка. Сутрин изяждам по една кифла. Кифла с мармалад.

Грешни изписвания (1)

  • кифлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. киф-ла
членувано киф-ла-та
мн.ч. киф-ли
членувано киф-ли-те
звателна форма