киста

Речник на българския език

кѝста съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кѝсти, ж. Спец. В медицината — мехур със здрави стени, изпълнен с течност или други материи, който е болестно образувание в организма. Киста на яйчника.

Грешни изписвания (1)

  • кистъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кис-та
членувано кис-та-та
мн.ч. кис-ти
членувано кис-ти-те
звателна форма