кислород

Речник на българския език

кислоро̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Химически елемент — газ, който участва в състава на въздуха и е необходим за дишане и горене.

Грешни изписвания (4)

  • кеслорот
  • кеслурот
  • кислорот
  • кислурот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кис-ло-род
непълен член кис-ло-ро-да
пълен член кис-ло-ро-дът
мн.ч. кис-ло-ро-ди
членувано кис-ло-ро-ди-те
бройна форма кис-ло-ро-да
звателна форма