киселица

Речник на българския език

1. кѝселица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кѝселици, ж.
1. Дива ябълка, както и плодовете ѝ.
2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.

Грешни изписвания (7)

  • киселеца
  • киселецъ
  • киселицъ
  • кисилеца
  • кисилецъ
  • кисилица
  • кисилицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-се-ли-ца
членувано ки-се-ли-ца-та
мн.ч. ки-се-ли-ци
членувано ки-се-ли-ци-те
звателна форма

2. Кѝселица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Киселеца
  • Киселецъ
  • Киселицъ
  • Кисилеца
  • Кисилецъ
  • Кисилица
  • Кисилицъ