киселина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. киселинѝ, ж.
1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина.
2. Само ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата?
• Киселини в стомаха. — Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок.
1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина.
2. Само ед. Подправка с кисел вкус. Има ли киселина в супата?
• Киселини в стомаха. — Парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок.
Грешни изписвания (15)
- кеселена
- кеселенъ
- кеселина
- кеселинъ
- кесилена
- кесиленъ
- кесилина
- кесилинъ
- киселена
- киселенъ
- киселинъ
- кисилена
- кисиленъ
- кисилина
- кисилинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ки-се-ли-на | |
|---|---|---|
| членувано | ки-се-ли-на-та | |
| мн.ч. | ки-се-ли-ни | |
| членувано | ки-се-ли-ни-те | |
| звателна форма | — | |