кирпич

Речник на българския език

кирпѝч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кирпѝчи, (два) кирпѝча, м. Правоъгълно блокче, направено от жълта глина, слама и вода и изпечено на слънце, което в миналото е служело за строителен материал. Правя кирпичи.

Грешни изписвания (1)

  • керпич

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кир-пич
непълен член кир-пи-ча
пълен член кир-пи-чът
мн.ч. кир-пи-чи
членувано кир-пи-чи-те
бройна форма кир-пи-ча
звателна форма