кирилица

Речник на българския език

кѝрилица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ.
2. Азбуката, която с незначителни разлики се използва в България, Македония, Сърбия, Русия, Украйна, Беларус и някои др. страни.

Грешни изписвания (7)

  • кирелеца
  • кирелецъ
  • кирелица
  • кирелицъ
  • кирилеца
  • кирилецъ
  • кирилицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ри-ли-ца
членувано ки-ри-ли-ца-та
мн.ч. ки-ри-ли-ци
членувано ки-ри-ли-ци-те
звателна форма