кираджия

Речник на българския език

кираджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. кираджѝи, м. Разг. Човек, който в миналото е превозвал товари или хора със своя каруца.

Грешни изписвания (7)

  • кераджиъ
  • кераджия
  • керъджиъ
  • керъджия
  • кираджиъ
  • киръджиъ
  • киръджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ра-джия
непълен член ки-ра-джи-я-та
пълен член ки-ра-джи-я-та
мн.ч. ки-ра-джии
членувано ки-ра-джи-и-те
бройна форма ки-ра-джии
звателна форма ки-ра-джи-йо