кипарис

Речник на българския език

кипарѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кипарѝси, (два) кипарѝса, м. Вечнозелено топлолюбиво дърво с нарязани сочни листа и характерна корона с форма на пирамида.

Грешни изписвания (3)

  • кепарис
  • кепърис
  • кипърис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-па-рис
непълен член ки-па-ри-са
пълен член ки-па-ри-сът
мн.ч. ки-па-ри-си
членувано ки-па-ри-си-те
бройна форма ки-па-ри-са
звателна форма