кино

Речник на българския език

кѝно съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. кина̀, ср.
1. Киносалон, кинотеатър. В града има три кина.
2. Само ед. Кинопродукция, филм. Ще купя билети за кино.
3. Само ед. Киноизкуство, кинематография. Изяви в киното.
Отивам/отида на кино.Разг. Пропадам, провалям се; унищожавам се, развалям се. Ако ми се паднат трудни въпроси на изпита, отивам на кино. Ако тези круши стоят тук още един ден, отиват на кино.

Грешни изписвания (1)

  • кину

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-но
членувано ки-но-то
мн.ч. ки-на
членувано ки-на-та