кинематограф

Речник на българския език

кинематогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кинематогра̀фи, (два) кинематогра̀фа, м. Спец. Апарат за снимане върху филмова лента на движещи се обекти или за прожектиране на такава лента на екран.

Грешни изписвания (15)

  • кенематограф
  • кенематуграф
  • кенемътограф
  • кенемътуграф
  • кениматограф
  • кениматуграф
  • кенимътограф
  • кенимътуграф
  • кинематуграф
  • кинемътограф
  • кинемътуграф
  • киниматограф
  • киниматуграф
  • кинимътограф
  • кинимътуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-не-ма-тог-раф
непълен член ки-не-ма-тог-ра-фа
пълен член ки-не-ма-тог-ра-фът
мн.ч. ки-не-ма-тог-ра-фи
членувано ки-не-ма-тог-ра-фи-те
бройна форма ки-не-ма-тог-ра-фа
звателна форма