кинематика

Речник на българския език

кинема̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Дял от теоретичната механика, който изучава движението на телата от чисто геометрично гледище.

Грешни изписвания (15)

  • кенематека
  • кенематекъ
  • кенематика
  • кенематикъ
  • кениматека
  • кениматекъ
  • кениматика
  • кениматикъ
  • кинематека
  • кинематекъ
  • кинематикъ
  • киниматека
  • киниматекъ
  • киниматика
  • киниматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-не-ма-ти-ка
членувано ки-не-ма-ти-ка-та
мн.ч. ки-не-ма-ти-ки
членувано ки-не-ма-ти-ки-те
звателна форма