кинаджия

Речник на българския език

кѝнаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. кѝнаджии, м. Разг. Човек, който работи в киното.

Грешни изписвания (11)

  • кинаджеа
  • кинаджеъ
  • кинаджея
  • кинаджиа
  • кинаджиъ
  • кинъджеа
  • кинъджеъ
  • кинъджея
  • кинъджиа
  • кинъджиъ
  • кинъджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-на-джия
непълен член ки-на-джи-я-та
пълен член ки-на-джи-я-та
мн.ч. ки-на-джии
членувано ки-на-джи-и-те
бройна форма ки-на-джии
звателна форма ки-на-джи-йо