кимион

Речник на българския език

кимио̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Едногодишно тревисто топлолюбиво растение, отглеждано заради семената му.
2. Семената на това растение, съдържащи етерично масло, употребявани главно в колбасарството, в медицината и козметиката.

Грешни изписвания (3)

  • кемеон
  • кемион
  • кимеон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ми-он
непълен член ки-ми-о-на
пълен член ки-ми-о-нът
мн.ч. ки-ми-о-ни
членувано ки-ми-о-ни-те
бройна форма ки-ми-о-на
звателна форма