кимане

Речник на българския език

кѝмане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кимани
  • кимъне
  • кимъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ма-не
членувано ки-ма-не-то
мн.ч. ки-ма-ния
членувано ки-ма-ни-я-та