килимарство

Речник на българския език

килима̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Производство на килими.
2. Занаят на килимар.

Грешни изписвания (7)

  • келемарство
  • келемарству
  • келимарство
  • келимарству
  • килемарство
  • килемарству
  • килимарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-ли-мар-с-т-во
членувано ки-ли-мар-с-т-во-то
мн.ч. ки-ли-мар-с-т-ва
членувано ки-ли-мар-с-т-ва-та