килватерен

Речник на българския език

кѝлватерен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • килватерин
  • килватирен
  • килватирин
  • килвътерен
  • килвътерин
  • килвътирен
  • килвътирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кил-ва-те-рен
непълен член кил-ва-тер-ния
пълен член кил-ва-тер-ни-ят
ж. р. кил-ва-тер-на
членувано кил-ва-тер-на-та
ср. р. кил-ва-тер-но
членувано кил-ва-тер-но-то
мн. ч. кил-ва-тер-ни
членувано кил-ва-тер-ни-те