кибритлия

Речник на българския език

кибритлѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

прил., неизм. Който бързо избухва. Кибритлия човек.

Грешни изписвания (7)

  • кебретлиъ
  • кебретлия
  • кебритлиъ
  • кебритлия
  • кибретлиъ
  • кибретлия
  • кибритлиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. киб-рит-лия
непълен член киб-рит-ли-я-та
пълен член киб-рит-ли-я-та
мн.ч. киб-рит-лии
членувано киб-рит-ли-и-те
бройна форма киб-рит-лии
звателна форма киб-рит-ли-йо