кибернетика

Речник на българския език

1. кибернѐтика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за законите на получаване, съхраняване и предаване на информацията, както и за системите, носители на изкуствен интелект.
прил. кибернетѝчен, кибернетѝчна, кибернетѝчно, мн. кибернетѝчни.

Грешни изписвания (15)

  • кебернетека
  • кебернетекъ
  • кебернетика
  • кебернетикъ
  • кебирнетека
  • кебирнетекъ
  • кебирнетика
  • кебирнетикъ
  • кибернетека
  • кибернетекъ
  • кибернетикъ
  • кибирнетека
  • кибирнетекъ
  • кибирнетика
  • кибирнетикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-бер-не-ти-ка
членувано ки-бер-не-ти-ка-та
мн.ч. ки-бер-не-ти-ки
членувано ки-бер-не-ти-ки-те
звателна форма

2. кибернетика — ед. ч. непълен член

кибернетика е производна форма на кибернетик (ед. ч. непълен член).