кехлибар

Речник на българския език

кехлиба̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вкаменена смола от някогашни иглолистни дървета, от която се изработват бижута, украшения; янтар. Огърлица от кехлибар.
прил. кехлиба̀рен, кехлиба̀рена, кехлиба̀рено, мн. кехлиба̀рени.
Като кехлибар. — Прозрачножълт, златист. Вино като кехлибар. Мед като кехлибар.

Грешни изписвания (3)

  • кехлебар
  • кихлебар
  • кихлибар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кех-ли-бар
непълен член кех-ли-ба-ра
пълен член кех-ли-ба-рът
мн.ч. кех-ли-ба-ри
членувано кех-ли-ба-ри-те
бройна форма кех-ли-ба-ра
звателна форма