кетон

Речник на българския език

кето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Органично съединение, което съдържа карбонилна група, свързана с два въглеродни атома. Най-важният за медицината и същевременно най-простият кетон е диметил кетонът (ацетон).

Грешни изписвания (1)

  • китон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-тон
непълен член ке-то-на
пълен член ке-то-нът
мн.ч. ке-то-ни
членувано ке-то-ни-те
бройна форма ке-то-на
звателна форма