кестерме

Речник на българския език

кестермѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кестирме
  • кистерме
  • кистирме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кес-тер-ме
членувано кес-тер-ме-то
мн.ч. кес-тер-ме-та
членувано кес-тер-ме-та-та