кестен

Речник на българския език

1. кѐстен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кѐстени, (два) кѐстена, м.
1. Голямо дърво с перести листа и тъмнокафяви твърди плодове колкото орех, използвани за храна, в козметиката, медицината.
2. Плодът на това дърво.
Вадя кестените от огъня. — Върша опасна, рискована работа вместо друг.

Грешни изписвания (1)

  • кестин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кес-тен
непълен член кес-те-на
пълен член кес-те-нът
мн.ч. кес-те-ни
членувано кес-те-ни-те
бройна форма кес-те-на
звателна форма

2. Кѐстен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Кестин