керосин

Речник на българския език

керосѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Газ за горене.

Грешни изписвания (3)

  • керусин
  • киросин
  • кирусин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-ро-син
непълен член ке-ро-си-на
пълен член ке-ро-си-нът
мн.ч. ке-ро-си-ни
членувано ке-ро-си-ни-те
бройна форма ке-ро-си-на
звателна форма