керемидчия

Речник на българския език

керемидчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. керемидчѝи, м. Разг. Мъж, който прави керемиди.

Грешни изписвания (7)

  • керемедчия
  • керимедчия
  • керимидчия
  • киремедчия
  • киремидчия
  • киримедчия
  • киримидчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-ре-мид-чия
непълен член ке-ре-мид-чи-я-та
пълен член ке-ре-мид-чи-я-та
мн.ч. ке-ре-мид-чии
членувано ке-ре-мид-чи-и-те
бройна форма ке-ре-мид-чии
звателна форма ке-ре-мид-чи-йо