керванче

Речник на българския език

керванче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кер-ван-че
членувано кер-ван-че-то
мн.ч. кер-ван-че-та
членувано кер-ван-че-та-та