керванджия

Речник на българския език

керванджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. керванджѝи, м. Мъж, който превозва товари с керван. С кервана вървели няколко керванджии.

Грешни изписвания (7)

  • керванджиъ
  • кервънджиъ
  • кервънджия
  • кирванджиъ
  • кирванджия
  • кирвънджиъ
  • кирвънджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кер-ван-джия
непълен член кер-ван-джи-я-та
пълен член кер-ван-джи-я-та
мн.ч. кер-ван-джии
членувано кер-ван-джи-и-те
бройна форма кер-ван-джии
звателна форма кер-ван-джи-йо