кератин

Речник на българския език

кератѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Фибриларен протеин, който влиза в състава на космите, ноктите, епидермиса. Различават се α- и β-кератин.

Грешни изписвания (3)

  • керътин
  • киратин
  • кирътин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-ра-тин
непълен член ке-ра-ти-на
пълен член ке-ра-ти-нът
мн.ч. ке-ра-ти-ни
членувано ке-ра-ти-ни-те
бройна форма ке-ра-ти-на
звателна форма