керамика

Речник на българския език

1. кера̀мика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Изделия от глина. Харесвам бялата българска керамика.
2. Производство на изделия от глина. В тези страни е развита керамиката.
прил. кера̀мичен, кера̀мична, кера̀мично, мн. кера̀мични. Керамична плочка.

Грешни изписвания (7)

  • керамека
  • керамекъ
  • керамикъ
  • кирамека
  • кирамекъ
  • кирамика
  • кирамикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-ра-ми-ка
членувано ке-ра-ми-ка-та
мн.ч. ке-ра-ми-ки
членувано ке-ра-ми-ки-те
звателна форма

2. керамика — ед. ч. непълен член

керамика е производна форма на керамик (ед. ч. непълен член).

3. керамика — бройна форма

керамика е производна форма на керамик (бройна форма).