кепче

Речник на българския език

кепче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Диал.
меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на вода

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кеп-че
членувано кеп-че-то
мн.ч. кеп-че-та
членувано кеп-че-та-та