кентавър

Речник на българския език

кента̀вър съществително име, мъжки род (тип 9b) редактиране

Значение

мн. кента̀ври, (два) кента̀въра, м.
1. Митологическо същество с човешки образ и конско тяло.
2. Спец. Само ед. В астрономията — съзвездие.

Грешни изписвания (3)

  • кентавар
  • кинтавар
  • кинтавър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кен-та-вър
непълен член кен-та-въ-ра
пълен член кен-та-въ-рът
мн.ч. кен-тав-ри
членувано кен-тав-ри-те
бройна форма кен-та-въ-ра
звателна форма кен-тав-ре