кентаври

Речник на българския език

1. кента̀ври некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мит. Диви същества от гръцката митология, рожби (освен Хирон) на Иксион и Нефела, изобразявани обикновено като полухора-полуконе, с човешка гора част на тялото и конско туловище. За Омир — старо планинско тесалийско племе с огромна сила и сурови нрави, олицетворяващо страшната мощ на спускащите се от високо водопади.

Грешни изписвания (3)

  • кентавре
  • кинтавре
  • кинтаври

2. кентаври — мн. ч.

кентаври е производна форма на кентавър (мн. ч.).