кенотаф

Речник на българския език

кенота̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

книж. Гроб, в който няма тленни останки на мъртвец, тъй като тялото на починалия е изчезнало или се намира далеч от родината.

Грешни изписвания (3)

  • кенутаф
  • кинотаф
  • кинутаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-но-таф
непълен член ке-но-та-фа
пълен член ке-но-та-фът
мн.ч. ке-но-та-фи
членувано ке-но-та-фи-те
бройна форма ке-но-та-фа
звателна форма