келнер

Речник на българския език

кѐлнер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кѐлнери, м. Сервитьор.

Грешни изписвания (1)

  • келнир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кел-нер
непълен член кел-не-ра
пълен член кел-не-рът
мн.ч. кел-не-ри
членувано кел-не-ри-те
бройна форма кел-не-ра
звателна форма