кегелбан

Речник на българския език

кѐгелбан съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Игра, при която с топка се събарят кегли; боулинг.

Грешни изписвания (3)

  • кегелбън
  • кегилбан
  • кегилбън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-гел-бан
непълен член ке-гел-ба-на
пълен член ке-гел-ба-нът
мн.ч. ке-гел-ба-ни
членувано ке-гел-ба-ни-те
бройна форма ке-гел-ба-на
звателна форма