кебапче

Речник на българския език

кеба̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кеба̀пчета, ср. Продълговато изделие от кайма с подправки, печено на скара. Атрибут на всеки пазар са скарите с кебапчета и апетитният им аромат.

Грешни изписвания (3)

  • кебапчи
  • кибапче
  • кибапчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-бап-че
членувано ке-бап-че-то
мн.ч. ке-бап-че-та
членувано ке-бап-че-та-та