кебап

Речник на българския език

кеба̀п — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Отбрани късчета месо, печено във фурна или на скара. По Коледа се прави най-хубавият кебап от филе.
2. Ястие от малки задушени късчета месо със сос и подправки. Друсан кебап.

Грешни изписвания (1)

  • кибап

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ке-бап
непълен член ке-ба-па
пълен член ке-ба-път
мн.ч. ке-ба-пи
членувано ке-ба-пи-те
бройна форма ке-ба-па
звателна форма —

Връзки