кво̀рум
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед. Определен най-малък задължителен брой на присъстващи на събрание, при който решенията му са законни. Има кворум. Няма кворум.
Грешни изписвания (1)
- квором
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кво-рум | |
|---|---|---|
| непълен член | кво-ру-ма | |
| пълен член | кво-ру-мът | |
| мн.ч. | кво-ру-ми | |
| членувано | кво-ру-ми-те | |
| бройна форма | кво-ру-ма | |
| звателна форма | — | |