квичене

Речник на българския език

квичѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. квича̀

Грешни изписвания (3)

  • квечене
  • квечени
  • квичени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кви-че-не
членувано кви-че-не-то
мн.ч. кви-че-ния
членувано кви-че-ни-я-та