квинтет

Речник на българския език

квинтѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. квинтѐти, (два) квинтѐта, м.
1. Спец. В музиката — произведение за петима изпълнители.
2. Състав от петима изпълнители.

Грешни изписвания (1)

  • квентет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квин-тет
непълен член квин-те-та
пълен член квин-те-тът
мн.ч. квин-те-ти
членувано квин-те-ти-те
бройна форма квин-те-та
звателна форма