квинта

Речник на българския език

квинта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квин-та
членувано квин-та-та
мн.ч. квин-ти
членувано квин-ти-те
звателна форма