квестор

Речник на българския език

квѐстор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. квѐстори, м.
1. Служител в народно събрание, който брои гласовете при гласуване.
2. Лице, което се грижи за реда при провеждане на изпит.
3. ист. Служител, който отговаря за държавното съкровище в древния Рим.

Грешни изписвания (1)

  • квестур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квес-тор
непълен член квес-то-ра
пълен член квес-то-рът
мн.ч. квес-то-ри
членувано квес-то-ри-те
бройна форма квес-то-ра
звателна форма