квартирант

Речник на българския език

квартира̀нт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. квартира̀нти, м. Мъж, който живее на квартира, по отношение на собственика ѝ. Имам двама квартиранти.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • квартерант
  • квъртерант
  • квъртирант

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квар-ти-рант
непълен член квар-ти-ран-та
пълен член квар-ти-ран-тът
мн.ч. квар-ти-ран-ти
членувано квар-ти-ран-ти-те
бройна форма квар-ти-ран-та
звателна форма